Изкуството и ритуалът произтичат от един и същ източник: въображение.


Въображението не е бягство от реалността, а живо пространство, през което се движат спомените, възможностите и творчеството. То определя начина, по който мечтаем, спомняме си и придаваме форма на това, което все още не е станало видимо. Чрез въображението ние се докосваме до невидимото и му позволяваме да влезе в света.

Да твориш означава да престъпиш прага. Всяко творческо действие привежда въображението в настоящия момент, свързвайки вътрешния и външния свят, духа и материята. В този смисъл самото творчество се превръща в ритуал — съзнателно действие, определено от присъствието, символиката и смисъла.
В различните култури изкуството и ритуалът никога не са били разделени. Създаването, изработването, танцуването, оформянето на материята — това са били действия, свързани с природните и свещените сили, осъществявани чрез ритъм, повторение и грижа. Такива действия отбелязвали времето, почитали преходите и позволявали на трансформацията да се разгърне. Ритуалът не налага смисъл върху творението; той разкрива смисъла, който вече се съдържа в самото действие.
Когато се подходи към нея с внимание, творчеството се превръща в свещено занимание. Рисуването, писането, движението или звукът могат да се превърнат във форми на молитва — не чрез вяра, а чрез присъствие. Ритуалът създава време и пространство, в които промяната се въплъщава, където едно състояние отстъпва място на друго.

По този начин художникът и ритуалистът се срещат като посредници — грижейки се за преходите между световете, между това, което е било, и това, което се ражда. Творчеството се превръща в начин за съзнателно участие в разгръщането на живота, като оформя не само предмети или образи, но и времето, преживяването и самите взаимоотношения.